Дневникът на най-позитивния човек
1 юни. Излизайки за работа, попаднах под пороен дъжд. А го даваха слънчево! Докато влажен до кости тичах до колата, разбрах, че към момента са ми останали някакви спортни привички. Не можех да не се развеселявам! А и незабавно се почувствах като дете! Хайде всички да бягаме под дъжда, сваляйте обувките! Това е толкоз крепко!
2 юни. Събудих се от това, че дъщерята на съседите свиреше на пиано. В осем? Не, в осем и половина! Представяте ли си? А дребната несъмнено задобрява. Преди месец въобще не я владееше тази гама. Договорих се с младия гений да свири всеки ден точно по това време – че въобще не слушам будилника…
3 юни. С шефа става нещо неясно през днешния ден. Връчиха ми спомагателен план и дадоха обещание да ме уволнят, в случай че не го извърша до 7-о число. Ех! Отдавна желаех да схвана какъв брой дълго мога да изкарам без сън, храна и вода. Барикадирах се в офиса.
4 юни. Не се получава нищо. И сякаш всичко вярно, а не се получава. Прочетох всички академични и учебни учебници, с цел да схвана къде греша. Разбрах какъв брой съм не запомнил. Сега разбирам всичко доста по-добре и съм квалифициран да се явя наново на всички изпити.
5 юни. Има ли нещо по-лошо от рутинната работа? Само глупавата работа. Затова съм благополучен, че на мен ми се падна точно рутинната. Всички графики са приготвени, стратегиите са пуснати… Паралелно започнах да се изучавам да оплитам, с цел да бъде по-весело. Получиха се някакви странни хибриди сред шалове и чорапи…
6 юни.Това е всичко. Утре е предаването на плана. Вълнувам ли се, или не? Навярно не. А може би пък се… Не, не се вълнувам. И не тъй като ще ме уволнят.
7 юни. Уоу. Какви нови чувства.
8 юни. По табиет и по звука от съседите се разсъниха в 8 и половина. А за какво? А! Трябва да си диря нова работа! Колко е хубаво това! Ново място, нови хора! Само би трябвало да схвана по какъв начин да го направя. Ще диря в интернет.
9 юни. Колко доста неща има за търсене в интернет! И на всички места – работа, работа… Вчера 10 часа гледах единствено картинки, до момента в който не схвана в какво се състои хипотетичната ми работа. Но е доста забавно!
10 юни. Някой да е виждал жена ми? Беше някъде тук. Сигурно е отишла при майка си. Това е добре, няколко дни ще си отдъхнем един от различен – потребно е за връзките.
13 юни. Странни няколко дни. Да взема да се науча да употребявам пералнята ли, какво ли. Ползата от свободното време е в остатъка.
14 юни. Купих си книга с кулинарни предписания. Първата половина от деня прекарах в кухнята, втората – в болница. Направиха ми промивка. Лекарят сподели, че още едно такова отравяне и би трябвало да ми сменят стомаха. Е, само че това прословуто отравяне е надалеч. А пък кухнята би трябвало да сменя още в този момент. Всъщност.. Защо ми е? По-добре да отслабна. Крайно време е! И дамата ще се зарадва, когато се върне!
16 юни Намерих си работа. Към общината. Сега всеки ден вдишвам чист въздух по 6 часа. Да, аз съм чистач. Но не забравяйте, че няма неприятна работа – има единствено неприятни хора.
17 юни. Съседите от горната страна ми устроиха аквапарк в някогашната кухня. Това е хубаво. Сега имам формален мотив да си направя там басейн.
23 юни. Готово! Вече плувам измежду 8-метрова кухня и се усещам като морски лъв.
24 юни. Жената се върна. Оказва се, че е била в отпуска! А аз със своето интернет търсене даже не съм забелязал. Сега ще ú разказвам и демонстрирам. Ще се радваме дружно!
25 юни. Тя оцени креатива с басейна. Но помоли да го разкарам до вечерта. Разбираемо е – не може да приготвиш вечеря под вода. Поиска и да се купи нова пералня. А остарялата не работи, защото изпрах в нея брезентовите си ботуши. Но пък като ú споделих за работата се огорчи. По-рано работехме дружно. А в този момент при мен няма непотребни места и не мога да я взема. А тя очевидно желае. Но наложително ще намеря някакъв излаз!
30 юни. Жена ми сподели да спра да се върша на простак и да се върна на остарялата си работа. Но сподели, че още веднъж ще бъда уволнен, в случай че оплитам чорапи в офиса в работно време. Няма да оплитам, естествено! Нали нощта е за хобитата…